Програма “Равни възможности за жените и мъжете в процеса на присъединяване към Европейския съюз” е съвместна инициатива на Фондация “Отворено общество” – Румъния, и Мрежовата женска програма на Институт “Отворено общество”. Тя е част от проекта на Институт “Отворено общество” за мониторинг на напредъка на страните кандидатки за членство в Европейския съюз в процеса на присъединяване и в усилията им да покрият политическите критерии от Копенхаген, и по-специално критериите, отнасящи се до независимостта на съдебната власт, правата на малцинствата и борбата с корупцията. Тъй като от страните кандидатки се очаква да приемат и приложат на практика правните стандарти на Европейския съюз за гарантиране на равни възможности за жените и мъжете, Фондация “Отворено общество” – Румъния, и Мрежовата женска програма на Институт на Институт “Отворено общество” разработиха отделна програма за оценка на състоянието на страните кандидатки от гледна точка на равното третиране на жените и мъжете.

Оценка на възможностите на жените и мъжете де юре и де факто бе направена в седем страни кандидатки за членство в Европейския съюз: България, Естония, Литва, Полша, Румъния, Чехия и Унгария. Правните норми, институциите и практиката в тези страни бяха анализирани от гледна точка на Директивите на Европейския съюз в областта на равното третиране на жените и мъжете. През 2002 г. бе публикуван първият доклад “Мониторинг на процеса на присъединяване към ЕС: Равни възможности за жените и мъжете”. Повече за доклада, 2002 г.

За повече информация относно първата фаза на Програма “Равни възможности за жените и мъжете” можете да посетите интернет страницата: www.eonet.ro

Като част от Мрежовата женска програма на Институт “Отворено общество”, Център за изследвания и политики за жените продължава своето участие във втора фаза на Програма “Мониторинг на процеса на присъединяване към Европейския съюз: Равни възможности за жените и мъжете” и изготви Мониторинговия доклад за България за 2005 г. - "Равни възможности за жените и мъжете: Мониторинг на законодателството и практиката в новите страни-членки и кандидат-членките на ЕС”. Повече за доклада, 2005 г.

През първата фаза на програмата (2001-2002 г.) бе публикуван първият доклад “Мониторинг на процеса на присъединяване към ЕС: Равни възможности за жените и мъжете”. В него бе направена оценка на възможностите на жените и мъжете de jure и de facto в седем страни кандидатки за членство в Европейския съюз: България, Естония, Литва, Полша, Румъния, Чехия и Унгария. Правните норми, институциите и практиката в тези страни бяха анализирани от гледна точка на Директивите на Европейския съюз в областта на равното третиране на жените и мъжете. През 2001 г. бе анализирана степента на прилагане на директивите, свързани с равното заплащане, равните възможности при наемане на работа, защитата на бременни жени, кърмачки и млади майки, прехвърляне на тежестта на доказването при дискриминация, основана на пола, и недопускане на дискриминация по отношение на работещите на непълен работен ден, а през 2002 г. бе оценено и  прилагането на останалите директиви, свързани със самонаетите лица, родителския отпуск и социалноосигурителната защита

Методологията бе разработена от програмния директор със съдействието на работна група от експерти от Западна и Източна Европа въз основа на директивите и съдебната практика на ЕС. Членовете на работната група бяха натоварени със задачата да наблюдават изготвянето на докладите от мониторинга, които бяха възложени на експерти от всяка съответна страна. Към всяка директива бяха формулирани конкретни въпроси, засягащи основните аспекти от правна, концептуална и фактическа гледна точка. Изследването в отделните държави бе проведено от местни експерти в различните области: юристи, социолози, учени, активисти в областта на правата на жените от местни неправителствени организации, международни агенции и профсъюзни сдружения. По време на проекта във всяка от страните бяха организирани дискусии за обсъждане и критически анализ на предварителните доклади. Части от отправените критики бяха дискутирани с различни заинтересовани общности и представени на ЕК

Представените факти и заключения илюстрират начина, по който гражданските права на жените и равнопоставеността между половете се възприема в държавите кандидатки за членство в ЕС, които вече са предприели редица стъпки за прилагане на достиженията на правото чрез въвеждане на нови закони и ревизиране на съществуващото трудово законодателство. Общата оценка е,че процесът на присъединяване към ЕС играе положителна роля за повишаване на стандартите в обществената и социалната сфера, и по-специално в областта на равните възможности за жените и мъжете. Този процес обаче засяга трудовото законодателство и на-вече равното заплащане и равните възможности при наемането на работа, както и институции за защита на равнопоставеността между половете и въвеждането на специални закони в тази сфера. В някои закони са въведени и специални мерки за освобождаване на жертвите на дискриминация, основана на пола от задължението да представят доказателства, за ревизиране на разпоредбите, свързани с отпуските за отглеждане на дете, и за отмяна на някои законови текстове, които на теория имат за цел да защитят жените, а на практика са дискриминационни.

Критичните оценки, представени в докладите са валидни, независимо, че през юни 2002 г. Всички кандидатки са затворили глава 13 “Заетост и социална политика” в преговорите си за членство към ЕС. Тази глава бе затворена при определени условия от страна на ЕК, част от които засягат и равнопоставеността на половете. Изпълнението на тези условия трябва стректно да се наблюдава от Комисията, от Европейския парламент и от неправителствените организации в държавите.

Публикуваните през есента на 2002 г. доклади за всяка страна отразяват наличната информация към 15 юли 2002 г. и съдържат конкретни препоръки за гарантиране на безусловното прилагане на всички директиви. Очертани са определени области, които будят загриженост.  

Изготвянето на първия доклад за България бе координирано от Фондация „Европейски институт”, като в работната група бяха включени широк кръг от експерти от държавната администрация и неправителствения сектор. В доклада са направени основни констатации по отношение на разглежданите теми, както и препоръки, свързани с прилагането на отделните директиви.

 

Пълният доклад за всички страни, докладът за България, както и увод и  обобщение на английски език може да бъде намерен тук:

 

Introduction.pdf (93.33 Kb)

 

Overview.pdf (284.9 Kb)

 

Bulgaria.pdf (327.08 Kb)

 

BulgariaES.pdf (108.84 Kb)

Целта на доклада за 2005 г. за България е да обхване всички аспекти и да представи актуална картина на положението относно равните възможности за жените и мъжете в България, като се направи сравнение между 2002 и 2005 г.

Докладът разглежда  настъпилите промени в съществуващото законодателство и представя съществуващите институционални механизми, политики и програми за насърчаване на равнопоставеността на половете и посочват някои недостатъци. Направените препоръки са насочени към всяка една от разгледаните сфери. Проучването идентифицира липса на обща осведоменост сред жените и мъжете за начина, по който неравенствата въздействат върху ежедневния им живот както и липса на политическа воля за привеждането в сила на съществуващите национални и европейски политики за равнопоставеност на половете.

Българското издание е финансирано от Център за изследвания и политики за жените в изпълнение на Стратегията му за 2003-2006 г. по програма “Агенция за мониторинг на равнопоставеността на половете”.

ОСНОВНИ ИЗВОДИ

 

Национална стратегия по равнопоставеност между половете

Въпреки значителния напредък, който е постигнат за създаването на условия и гарантирането на равни възможности за жените и мъже, все още липсва национална стратегия по отношение равнопоставеността на жените и мъжете. Наложително е да се разработи отделна Национална стратегия за равнопоставеността между жените и мъжете. Тази стратегия трябва да включва координирането на работата на държавните органи по равнопоставеността между половете, да регламентира начина на разпределение на техните функции, приемането на ново законодателство и създаването на съответните институции, както и осигуряването на тяхното финансиране. Липсата на стратегия се отразява негативно върху всички елементи на механизма за равнопоставеността и води до слаба координация на държавните органи, които се занимават с проблемите на равнопоставеността, недостатъчно ясно разбиране на разпределението на функциите между тях и забавяне на създаването на институциите, предвидени от законодателството. Липсата на национална стратегия по равнопоставеността между жените и мъжете е причина нормативни актове, които се приемат, по –скоро да са съобразени с необходимостта от хармонизация на българското законодателство с това на ЕС, отколкото като израз на дългосрочна политика в тази област.

 

Липсата на национална стратегия е причина и за липсата на достатъчно статистически данни, разделени по пол за България. Необходимо е да се създаде система от показатели по равнопоставеността между половете, така че НСИ да може да събира и обработва статистически данни, разделени по пол. Необходимо е също информацията за съдебни дела за дискриминация да бъде събирана и да е достъпна.

 

 

Законодателство

Докладът е фокусиран главно върху напредъка на българското законодателство в областта на равното третиране. Обаче трябва да бъдат отчетени и някои слаби страни в новоприетите закони: някои разпоредби си противоречат и са непоследователни при използването на определени термини, което налага необходимостта от възприемане на уеднаквена терминология. Една антидискриминационна разпоредба, която е ясно формулирана и съгласувана с останалите, ще даде възможност да се създаде уеднаквена, и обществено приемлива административна и съдебна практика. Някои разпоредби не са ясни и това дава възможност за спорове и различни тълкувания.

 

Поправките в съществуващите текстове трябва да бъдат разгледани с оглед постигането на изчерпателна и ефективна законова защита от всички форми на дискриминация. Тези поправки могат да бъдат от гледна точка на изричната забрана за дискриминация на един работник или служител от друг; на задълженията на професионалните съюзи да информират и консултират работниците и служителите за техните права и задължения, произтичащи от ЗЗДиск. и механизмите за защита срещу дискриминация и тяхното право да откаже или преустанови изпълнението на някакво предписание, когато то самото или неговото изпълнение ще доведат до дискриминация.

 

 

Институционални механизми

Ефективните мерки за борба с дискриминацията и гарантирането на действителна равнопоставеност изискват всички механизми и всички институции, предвидени в законодателството, да бъдат приведени в действие, респективно да бъдат създадени. В настоящия доклад беше подчертано многократно, че необходимото законодателство е вече прието и влязло в сила, но неговото прилагане изостава. Вероятното обяснение за това, че институциите все още не са създадени, е че бюджетът за 2004 г. не включва необходимите средства за тях. Бюджетът за 2005 г. вече предвижда средства за дейността на омбудсмана, което ще ускори процеса по учредяването на предвидените от закона институции.

 

 

ПРЕПОРЪКИ

 

Законодателни мерки

• Препоръчително да бъде приет специален закон за равното третиране на жените и мъжете, в допълнение към ЗЗДиск. Тази препоръка е оправдана предвид факта, че ЗЗДиск. представлява общ закон и регулира защитата срещу дискриминация на всички основания. Специалният закон би включвал прилагането на насърчителни мерки за подобряване представителството на жените, особено на изборни длъжности;
• Разпоредбите трябва да бъдат последователни в използваната терминология, за да се постигне уеднаквена административна и съдебна практика и да не се допуска възможност за спорове и различия в тълкуването.

 

Институционален механизъм

• Необходимо е да се разработи Национална стратегия по равнопоставеността между жените и мъжете. Тази стратегия трябва да включва координирането на работата на държавните органи по равнопоставеността между половете, да регламентира начина на разпределение на техните функции, приемането на ново законодателство и създаването на съответните институции, както и осигуряването на тяхното финансиране;
• Да бъде създадена специална подкомисия по равното третиране на жените и мъжете към Комисията по правата на човека и вероизповеданията на Народното събрание;
• Да бъдат назначени експерти по равнопоставеността на жените и мъжете във всяко министерство;
• Да бъде назначен експерт по равнопоставеността между половете във всяка община;
• Да се осигурят нужните финансови средства за гарантиране изграждането на необходимите институции.

 

Политики и програми

• Да се прави ежегоден анализ и отчет на изпълнението на програмите на МТСП с целева група жени, с оглед подобряване на изпълнението им.

 

Изследвания и статистика

• Да се създаде система от показатели, за да могат органите на изпълнителната власт и НСИ да събират и обработват статистически данни за мониториране равнопоставеността между половете;
• Информацията за съдебни дела за дискриминация да бъде достъпна.

Пълният текст на доклада в pdf формат: Monitoring_Report_2005.pdf (264.98 Kb)