Център за изследвания и политики за жените » Програми » Годишна среща

	Център за изследвания и политики за жените София 1000, ул. „Цар Асен” №38, телефон: ++359 2 981 04 73, E-mail: cwsp@cwsp.bg (+359 2) 980 6265, e-mail:cwsp@cwsp.bg

Презентации от Седмата годишна среща

Преглед на изпълнението на Пекинската платформа за действие

Татяна Кметова, ЦИПЖ

Преглед на Целите на хилядолетието и националния доклад за изпълнението им

Марта Дяволова, Програма за развитие на ООН, България

Център за изследвания и политики за жените благодари на г-жа Марта Дяволова за любезно предоставения материал.

Презентацията разглежда подробно Целите на хилядолетието на ООН и специфичните цели, определени за България, и прави преглед на националния доклад за изпълнението им. Посочват се актуални изследователски и статистически данни, илюстриращи състоянието на редица проблеми в сферата на демографското развитие, образованието, здравеопазването и др.

MDG_presentation.pdf (230.92 Kb)

Национален съвет за равнопоставеност на половете и план за действие.

Център за изследвания и политики за жените благодари за предоставения материал на г-жа Лили Абаджиева.

Състояние на равнопоставеността на жените и мъжете в България

Лили Абаджиева, началник на Сектор “Равни възможности на жените и мъжете” към Министерство на труда и социалната политика и секретар на Националния съвет по равнопоставеността на жените и мъжете към Министерския съвет

В България освен постигнатия напредък с хармонизирането на националното законодателство с правото на Европейския съюз по отношение на равнопоставеността на жените и мъжете са поставени и основите на национална структура за разработване и прилагане на политиката за равенство.

1. Създаден е Национален съвет по равнопоставеността на жените и мъжете към Министерскиа съвет (НСР) през месец ноември 2004 г. Съветът е постояннодействащ орган с консултативни функции. Високият ранг на членовете на съвета, които са заместник министри, ръководители на агенции и представители на социалните партньори, е гаранция за ефективността на неговата работа. В ролята на наблюдатели и експерти могат да бъдат канени неправителствени организации, работещи по въпросите на равнопоставеността на половете.

Съветът е активен обществен форум за дискусии в сферата на политиката по равнопоставеност и повишаването на равенството между половете чрез предприемане на различни инициативи, обсъждане и приемане на решения.

2. В Министерството на труда и социалната политика от началото на 2004 г. е създаден Сектор "Равни възможности на жените и мъжете", който е секретариат на Националния съвет. Задълженията му са да координира действията на другите министерства и ведомства за постигане на равнопоставеност на жените и мъжете. Към задълженията на сектора спадат също и задачи, свързани със съгласуването и хармонизирането на политиката по равнопоставеност в съответствие със законодателството на Европейския съюз за равенство на половете и с международния опит в тази област.

3. Определени са фокусни точки, отговорни за равнопоставеността на жените и мъжете и координатори в държавните институции и ведомства от началото на 2005 г. от членовете на НСР. Те подготвят и осъществяват политиката по равнопоставеност в съответната област. Такива фокусни точки вече са избрани в някои местни администрации.

4. Национален план за действие за насърчаване на равнопоставеността на жените и мъжете за 2005 г. се изпълнява от началото на годината. Планът е инструмент за прилагане на държавната политика по равнопоставеност във всички сфери на социалния, икономически и политически живот.

5. Равнопоставеността на жените и мъжете се насърчава чрез изпълнение на Стратегията по заетостта (2004-2010). Инструмент за изпълнение на Стратегията са ежгодните Национални планове за действие по заетостта, които включват прокти за повишаване н икономическата активност на жените, разширяването на подкрепата за жените предприемачи и др. По проект на Министерството на труда и социалната политика тези служители са обучени за разработване и прилагане на политика за равенство на половете.

6. Разработена е система от т.н. джендър мейнстрийминг индикатори, чрез които да се отчита въздействито на всяка политика върху положенито на жените и мъжете за вземане на решения за предприемане на действия за промяна или отмяна на решения. Системата ще се унифицира с тази на страните от Европейския съюз.

7. През 2006 г. предстои в изпълнение на Националния план за насърчаване на равнопоставеността на жените и мъжете за 2006 г. да се разработи Стратегия за насърчаване на равнопоставеността на половете (2007-2010), която да отразява съответствието на джендър политиката на България, вече страна член на ЕС, със стандартите на Европейския съюз.

Равни възможности на жените и мъжете

Мониторинг на законодателството и практиката в новите страни-членки и кандидат-членките на ЕС (2005)

Гергана Илиева, Магданела Делинешева, Център за изследвания и политики за жените

Магданела Делинешева запозна участниците с програмата "Равни възможности за жените и мъжете" на Мрежовата женска програма на Институт "Отворено общество” в рамките на която бяха подготвени мониторинговите доклади за България за 2002 г. и 2005 г. и официалното представяне на английския вариант в Европейския парламент в Брюксел на 4 май 2005 г.

monitoring_program.pdf (782.3 Kb) eonet.final.exe(2.71 Mb)

Гергана Илиева представи доклада "Равни възможности за жените и мъжете: Мониторинг на законодателството и практиката в новите страни-членки и кандидат-членките на Европейския съюз". Докладът прави преглед на настъпилите промени след 2002 г. като посочва постиженията и съществуващите проблеми.

monitoring_report.pdf(262.12 Kb)

Доклад на Европейско женско лоби: Преглед на изпълнението на Пекинската платформа за действие

Илиана Стойчева, Координационен комитет на Българско женско лоби

Център за изследвания и политики за жените благодари на г-жа Илиана Стойчева за любезно предоставения материал.

Докладът на Европейското женско лоби се базира на Регионалния алтернативен доклад "Пекин + 5" за Европейския съюз, публикуван през май 2000 г. и акцентът му е предимно върху прилагане на законодателството и изпълнението на политиките и програмите от институциите на ЕС от 2000 г. насам.

Анализът включва:

• Преглед на международно ниво

• Преглед на европейско ниво

• Преглед на национално ниво

Преводът и редакцията на българското издание на доклада са извършени от Координационния комитет на БЖЛ.

Изданието е осъществено благодарение на финансовата подкрепа на Център за изследвания и политики за жените.

Презентация на доклада – EWL_Report__10.pdf (191.13 Kb)

Насърчаване участието на жените в политиката и във взимането на решения

Център за изследвания и политики за жените благодари на Фондация „Български център за джендър изследвания” (БЦДИ), която подготви панела и любезно предостави за публикуване на нашата интернет страница резюме от дискусията.

Панел с участието на г-жа Марина Дикова, народен представител от ПГ на НДСВ в 39то НС, г-жа Геновева Тишева, управител на Фондация „БЦДИ” и Илиана Стойчева, връзки с обществеността и координатор проекти на Фондация „БЦДИ”.

Равнопоставеността на половете в областта на политическите права бе разгледана през призмата на следните няколко аспекта:

Ø Изискванията на международните актове и българско законодателство

Направен бе кратък преглед на основните международни договори по правата на човека и на основните международни документи с политически характер /Всеобщата декларация по правата на човека, Конвенцията за политическите права на жените, Международния пакт за граждански и политически права, Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените, Пекинската декларация и Платформа за действие/. България е ратифицирала всички основни договори и се е присъединила към всички международни документи. В същото време будят безпокойство резултатите от последните местни избори, на които жените получиха едва 9 % от кметските места, в сравнение с изборите през 1999 г. когато избраните жени на кметски позиции бяха 14 %. Съгласно данните от НСИ за 2003 г. жените представляват едва една четвърт от работодателите в страната.

Подчертано бе, че се очертава необходимостта от приемането на временни насърчителни мерки в областта на равенството между половете в областта на вземането на решения.

Ø Представяне и обсъждане на добри практики на участие на жените в политиката и вземане на решения

Една от възможностите за създаване на работещи политики за осигуряване на равнопоставеност на половете бе представена на срещата. Това е резултатът от пилотния проект на Фондация „БЦДИ”, чиято основна цел е създаване на пилотен модел на структура на равнопоставеност на половете на общинско ниво. Проектът е реализиран в 4 български общини – Силистра, Горна Оряховица, Първомай, Варна. В резултат на този проект бе назначен джендър консултант към община Горна Оряховица.

Ø Българската жена - политик

Г-жа Марина Дикова член на Комисията по правните въпроси към 39то НС и зам. председател на Комисията по местното самоуправление, регионална политика и благоустройство сподели опита си като народен представител, трудностите които среща една жена в българската политика, и възможностите да бъдат обединени жените от различни политически партии около една кауза. В качеството си на вносител на Закона за защита срещу домашното насилие, г-жа Дикова разказа историята на приемането на Законопроекта и изказа благодарността си към НПО в лицето на Фондация „БЦДИ” за инициативата за проектозакона и за подкрепата, получена от женските организации при лобирането за Закона. Според г-жа Дикова това е единствената кауза, която е обединила представителките на различните парламентарни групи през мандата на този парламент. Това е и Законът, който е иницииран изцяло от гражданското общество.

Г-жа Дикова говори и за високите изисквания, които се поставят през жената-политик- тя трябва да е инициативна, да притежава експертни знания поне в една определена област и да е готова да отдаде времето и усилията си на политиката.

Ø Нагласите на избирателите във връзка с политиката на партиите за осигуряване на равнопоставеност и готовността на партиите за такава политика

66.5 % от българите биха гласували на изборите за 40то НС за политическа партия, която има предизборна платформа по проблемите на равнопоставеността на половете, сочи изследване на НЦИОМ, изпълнено по поръчка на Фондация „БЦДИ”.

49.8% от анкетираните са на мнение, че партиите, които ще се явят на предстоящите парламентарни избори следва да имат предизборна платформа, в която са застъпени проблемите на равнопоставеността на жените и мъжете.

Фактът, че 39.4% от анкетираните граждани биха били по-мотивирани да гласуват за партия, която поставя повече жени на избираеми места в партийните листи показва, че сред българското общество е посята идеята за необходимостта от по-широко участие на жените в процесите на вземане на политически решения. Това сочи и отговорът на въпроса, свързан с необходимостта от прилагането на вътрешно-партийни механизми за поставяне на повече жени на избираеми места в листите. За 40.2% такива мерки са необходими.

Изследването е проведено през периода 21-26 април 2005 г. в 86 населени места, броят на анкетираните – 1000.

Ø Необходимост от мерки и политики за увеличаване участието на жените и за отразяване на интересите на жените и мъжете в политиката на местно ниво

Въпреки че не е на лице пряка дискриминация в избирателни закони, в тях не е предвидена възможност за прилагане на насърчителни мерки в полза на по-слабо представения пол. Участието в политическия живот и в процесите на вземане на решения на всички нива не е сред сферите, където биха могли да се вземат специални насърчителни мерки, тъй като тази сфера е изключена от обхвата на регулиране и в действащия от 2004 г. Закон за защита срещу дискриминацията.

Ø Предложения на Фондация „Български център за джендър изследвания” за промени в законодателството и политиката за равнопоставеност на половете

Предлага се да се внесе промяна в основните начала на Конституцията на Република България за въвеждане на обща норма, която да дава възможност да се приемат временни специални мерки с цел осигуряване де факто равенството между гражданите.

Предвиждането на възможност за насърчителни мерки в Конституцията ще повлияе положително върху избирателното законодателство, както и за приемането на съответните мерки от политическите партии за изработването на последователна политика за балансирано участие на двата пола.

Фондация „БЦДИ” предлага и приемането на необходимата нормативна база за изграждането на институционални механизми за равнопоставеност на половете както на национално, така и на местно ниво.

Кръгла маса

"Преодоляване на стереотипите за ролята на жените и мъжете в публичния и частния живот чрез образователната система"

Център за изследвания и политики за жените благодари на участниците в кръглата маса за любезно предоставените материали.

(Не)равнопоставено представяне на половете в учебниците за първи клас: презентации на оценители на Консултативния център за антидискриминационна оценка на учебните средства

При анализирането на учебниците Консултативният център обръща внимание на заложените в учебните програми цели и очаквани резултати от обучението. Експертите на Консултативния център установяват, че в учебниците липсва ясно артикулирано понятие за възпитание в равноправие и равностойност на социалните полове. Налице е или е потенциална дискриминацията на групи или индивиди, произтичаща от начина на представяне на социално-половата идентичност в учебните материали. Въз основа на това те правят препоръки за:

n редакция на съществуващите помагала

n обогатяване на материала в съществуващите учебници

n включване на новаторски учебни практики

Презентации:

Цели и дейност на Консултативния център за антидискриминационна оценка на учебните средства – Леа Давчева: consultative_center.pdf (104.48 Kb)
Рамка за анализ на учебните материали в българските учебни заведения от гледна точка на пола и сексуалната идентичност - Милена Кацарска: analysis.pdf (126.87 Kb)
Тенденции в изобразяването и репрезентациите на социалните полове в учебниците за първи клас – Свобода Гагарова: gender_representations_1grade.pdf (718.17 Kb)

Жените в учебниците по история – доц. Красимира Даскалова (СУ, БАУЖ)

„Училището е една от трите главни институции – заедно с църквата и държавата, – които съдействат за запазване на старите стереотипи и мъжката доминация. Въпреки че учебниците не са единствените канали, отговорни за образованието и социализацията на младото поколение, би било невъзможно да се отрече тяхната важна роля за култивиране и поддържане на социалния ред, нагласи и ценности. С имплицитния си конформизъм учебниците (и училищното образование) препредават съществуващите социални норми, роли, отношения и позиции. Учебниците като цяло и специално учебниците по история винаги са служили на идеологическата пропаганда на политически силните социални слоеве. Бидейки продукт на държавната система, е трудно да си представим, разбира се, че те могат да бъдат новаторски.”

Пълен текст на статията: Daskalova.BalkanIdentities.women.pdf (347.4 Kb)

Жените в науката – Жоржета Назърска (СУ)

„Рядко, когато се обсъжда „липсата” на жените в учебниците по история и сексистки звучащите страници на учебници по други учебни предмети, се задава въпросът „Каква е ролята на жените в авторските колективи, за да бъдат учебниците по-различни?”. И това е така, защото жените са обикновено в ролята на методисти или съавтори, рядко са единствени съставители. Затова те са длъжни да се съобразяват с властовите си позиции в науката и да застъпват такива тези, които не биха ги „изхвърлили” от нея. А парадигмите в повечето случаи се създават от мъже.”

Пълен текст на статията: nazarska_zheni_v_naukata_2.pdf (511.22 Kb)

Дискусия с участниците в Прегледа на изпълнението на Пекинската платформа за действие

на 49 сесия на ООН в Ню Йорк (28.02 – 10.03) – Екатерина Попова, Живка Маринова, Илиана Стойчева.

Център за изследвания и политики за жените благодари на г-жа Живка Маринова за любезно предоставения материал.

Пекин + 10 или жените в дневния ред на Организацията на обединените нации

Живка Маринова, Фондация “Джендър образование, изследвания и технологии”

13.05.2005

Жените винаги са били половината от човечеството, но от край време, от дълбините на историята им се налага да се борят за собствена идентичност и за да могат да излязат извън представата за подчинени и предимно сексуални обекти и субекти.

49-тата сесия на Комисията по положението на жените, която изигра ролята на 10 годишен преглед на изпълнението на Пекинската платформа имаше за цел да отбележи и 30 годишнината от лансирането на женската кауза в ООН на Първата Световна конференция за жените в Мексико.

Преди началото на Комисията се състоя среща на представителите на неправителствените организации, на която присъстваха “ветерани” на женското движение, жени, които са били в първите редици на процеса, започнал през 1975 г. Срещата беше уважена от председателката на Комисията – която се гордееше, че е участвала в Пекинската конференция като представител на неправителствена организация.

Пекинската конференция е историческа по много причини:

Това е първата световна женска конференция след падането на желязната завеса.
Това е конференцията, на която за първи път има сериозно участие на гражданско общество – участват 40000 жени от целия свят, които издигат гласа си и подчертават необходимостта от участие на жените в решаването на световните проблеми и за доброто на целия свят.
Това е конференцията, на която се приема историческата Пекинска платформа за действие, която е програмен документ от изключително значение и която и до днес представлява основна референция за напредъка и положението на жените.
Пекинската конференция е и събитието, което дава тласък на гражданското общество и по-специално на създаването на множество женски неправителствени организации по целия свят, които подемат каузата, вплетена в дванадесетте области на загриженост на платформата за действие.

От тогава изминаха десет години.

Тук в тази зала има участници в Пекинската конференция, които едва ли някога ще забравят ентусиазма и усещането за това, че светът се променя пред очите им и с тяхна помощ. Това е усещане, което се предава на хората около тях и което е мотивирало и продължава да мотивира младите жени да продължат борбата на своите по-възрастни колежки.

След 1995 г. Общото събрание на ООН дава мандат на Комисията по положението на жените да интегрира в своята програма процеса на проследяване на поетите ангажименти и да прави редовен преглед на критичните области на загриженост от пекинската платформа, както и да превърне платформата в движеща сила на интегрирането на перспективата на равнопоставеността в цялата работа на Обединените нации.

През 2000 г. се състоя критичен преглед на постигнатото след Пекин, по време на 23-тата специална сесия на общото събрание на ООН, наречена “Жените през 2000 г. – равнопоставеност, развитие и мир през 21 век”.

Правителствата, подписали пекинската платформа трябваше да представят подробни доклади за това, как на практика са приложили поетите ангажименти, а в същото време неправителствените организации имаха възможност да направят критична оценка на работата на правителствата и да представят свои алтернативни доклади. Пекин + 5 беше голямо събитие за световното женско движение, на което Източна Европа имаше забележимо присъствие. България имаше своята правителствена делегация, в лицето на г-жа Елена Поптодорова и представители на женски неправителствени организации.

За участие в 23-тата специална сесия на ООН Пекин + 5 беше създадена специална строга процедура за акредитация на неправителствените организации, която от имаше за цел да разшири участието на гражданското общество в процеса по прегледа. Ако през 2000 г. тази процедура допринесе за демократизирането на участието в специалната сесия, то през 2005 нещата бяха доста по-различни. От една страна се казваше, че всички организации, акредитирани за участие в прегледа през 2000 г. имат право на участие в прегледа през 2005 –та, но на практика бюрото не потвърди навреме акредитацията на всички организации и беше създадена процедура, при която една акредитирана организация можеше да запише неограничен брой участници, които обаче нямаха достъп до пленарните заседания. Независимо че работата на НПО беше главно в коридорите и различните тематични семинари и групи, това положение създаде известно чувство на изолация, но за това ще говорят и моите колеги, които са тук.

Преди да говоря за събитието Пекин + 10 бих искала да спомена предхождащата го сесия на Икономическата комисия на ООН за Европа, която се състоя в Женева през декември 2004 г.

Това на практика беше Европейската подготвителна среща на 49-тата сесия на Комисията по положението на жените, чиито основни теми бяха:

1. Преглед на приложението на пекинската платформа за действие и заключителния документ от специалната сесия през 2000 г.

2. Текущите трудности и предизвикателства и перспективните стратегии за напредък и овластяване на жените и момичетата.

Официалната правителствена сесия в Женева беше предшествана от двудневна среща на неправителствените организации, на която се обсъдиха четири основни теми:

Жените в икономиката
Институционалните механизми за насърчаване на равнопоставеността на половете
Трафика на жени в контекста на миграционните движения
Зараждащи се проблеми (включително джендър бюджетиране)

Бедността сред жените и насилието над жените бяха разгледани като проблеми, които се вписват във всяка една от основните теми.

В хода на дискусиите и по-специално в рамките на темата, наречена “Зараждащи се проблеми” бяха обсъждани темите за жените и въоръжените конфликти, жените и новите технологии, и др.

На официалната правителствена среща нямаше българска делегация. Правителството ни не беше изпратило никого. Имаше една жена от мисията на България в Женева, която се появи на няколко сесии, но реално официално представителство, както и контакт с неправителствените организации нямаше.

Присъстващите в залата могат да кажат много за това как България изпълнява поетите в Пекин ангажименти или по-скоро как не ги изпълнява. Независимо от активността на неправителствените организации Пекинската платформа си остава едно словосъчетание, понятно само за активистите и напълно непонятно и неизвестно за средностатистическата българска жена. Не знам дали тук е мястото да обсъждаме чия е вината за това, но е факт, че събития като световните конференции на ООН и заседанията на Комисията по положението на жените не намират никакво отражение в медиите и в повечето случаи минават напълно незабелязано за населението.

И така, още в Женева стана ясно в каква посока ще тръгне основния дебат по време на 49 сесия на КПЖ.

Още дори преди срещата в Женева, по време на различните консултации с НПО представители на Европейския съюз предупреждаваха, че съществува опасност от преразглеждане на Пекинската платформа и реално отстъпление от постигнатото преди 10 години, което би било недопустимо.

Още преди срещата в Женева представителите на ЕС търсеха подкрепата на НПО в лобирането за утвърждаване на пекинската платформа и никакво отстъпление назад. Основните препъни-камъчета бяха правото на жените на аборт и правата на сексуалните малцинства.

До последния момент в Женева всички стискахме палци заключителният доклад на председателката на сесията да бъде приет единодушно и да не се подлага на гласуване, но въпреки огромните усилия, американската делегация поиска и получи думата последна и успя да внесе консервативен смут в залата.

Трябва да призная смелостта на представителката на ЕС – една млада холандка, която не се поколеба да защити пекинската платформа и да изрази твърдата позиция на ЕС тя да бъде препотвърдена. Македония, която беше изпратила своя делегация на срещата подкрепи позицията на Европейския съюз.

Така анонсите бяха дадени и остана да видим какво ще се случи в Ню Йорк през март. И то се случи.

Преди началото на сесията бюрото на Комисията по положението на жените подготви Политическа декларация, чиято цел беше да се потвърди Пекинската декларация и платформа за действие. Правителството на САЩ отказа да препотвърди недвусмислено Пекинската платформа, предлагайки поправки, които не само застрашаваха консенсуса, но и нанасяха удар върху човешките права на жените.

Цялата първа седмица на сесията на Комисията премина в дискусии и лобиране за и против американското предложение за допълнение към политическата декларация, в което се казваше, че “Пекинската платформа не може да създава нови човешки права за жените и по-специално правото на аборт.”

Американската делегация приложи различни тактики за да упражни натиск върху някои развиващи се страни да се присъединят към предложените от нея поправки, но в крайна сметка, единственото, което постигна беше, че погълна една седмица от работата на комисията. На 4-ти март вечерта САЩ се съгласи да оттегли приложеното допълнение и политическата декларация беше гласувана с единодушие. Само ще спомена, че Политическата декларация изгражда силна връзка между Пекинската платформа и Декларацията на хилядолетието.

Оказа се, че простото препотвърждаване на декларацията, програмата за действие и заключителния документ от 23-тата специална сесия на Общото събрание е доста трудно.

Трябва да подчертая, че допълненията бяха напълно отхвърлени от страните-членки на ЕС и от мнозинството от регионалните делегации, събрани в ООН. Тези допълнения имаха за цел да дадат специфично тълкуване на Пекинската платформа, което не е приемливо за ЕС. Делегатите на ЕС непрекъснато наблягаха, че за страните членки на съюза няма съмнение, че Пекинската декларация и Пекинската платформа трябва да останат като политическа референтна рамка за всички действия за постигане на равнопоставеност на мъжете и жените.

Министри от повече от осемдесет страни направиха изявления, отразявайки значението на равенството на половете. България беше сред малкото страни, които не бяха изпратила никаква делегация. Нямаше ги дори постоянните ни представители. Дали сме най-бедните не знам, или женската кауза не интересува изобщо управляващите, но за сравнение, Армения имаше 11 членна делегация само на правителствено ниво.

Освен политическата декларация Комисията прие още 10 резолюции, които покриваха следните теми:

· Политиката на равнопоставеност на половете

· ХИВ/СПИН

· Жените в Афганистан

· Жените в Палестина

· Жените от коренното население

· Жените и природните бедствия

· Икономическият напредък на жените

· Трафикът на жени

Резолюциите относно икономическия напредък на жените и трафика бяха използвани от САЩ като продължение на опитите им да подронят авторитета на някои аспекти на пекинската платформа. Тези два аспекта ще бъдат разгледани от моите колеги след малко.

Аз искам да завърша с това, че сесията не предвиждаше пълен преглед на всички области на загриженост от Пекинската платформа, което предизвика загриженост сред участничките. Една от пропуснатите области беше “глава J” от Пекинската платформа, а именно “Жените и медиите”.

В резултат на това мрежите на жените, ангажирани с медиите предложи на Комисията резолюция относно “глава J”, в която те призоваха правителствата за следното:

· Да направят така, че проблемите на жените, медиите и информационните и комуникационни технологии да бъдат запазени в дневния ред на прегледа Пекин + 10.

· Да се подкрепят постиженията и усилията на жените активисти в областта на медиите и информационните технологии

· Да се признае и подкрепи независимите и общностни инициативи при бъдещото изпълнение на Пекинската платформа

· Да се направи така, че споразуменията, постигнати на 47-мата сесия на КПЖ и декларацията на Световната среща на върха на информационното общество (WSIS) и нейния план за действие се потвърдят и приложат.

Целият процес по прегледа на изпълнението на Пекинската платформа беше съпътстван от апелите и декларациите на неправителствените организации. В Ню Йорк, за разлика от Женева два месеца преди това, съществуваше изключително силен консенсус между представителите на НПО от цяла Европа, както източна, така и западна и това създаде увереност и на официалните представители да отстояват постигнатото в Пекин.